Hotel Samokov

Хубав хотел в центъра на Боровец, топъл басейн, паркинг, удобни легла, добра храна закуска и вечеря. Много добро съотношение цена качество.

Жената която ни посрещна на рецепцията беше много мила, усложлива и вежлива. Близо е до лифтовете. Локацията е супер. Стайте бяха страхотни с гледка към пистите. Чисто. Единствения минус е храната, еднообразна.

Храната еднообразна и няма карам избор.

Личеше плах, но все пак заслужаващ уважение опит за обновяване на стаите – като леко намигване към съвремието. Матраците бяха изненадващо комфортни, а изборът от възглавници покриваше всякакви предпочитания – от „облак“ до „тухла“, така че всеки може да си намери своето. Закуската също беше на ниво – прилична и достатъчно добре организирана, като храната се допълваше до последния момент, което определено прави добро впечатление. Разнообразието не беше зашеметяващо, но имаше по нещо за всеки вкус. Кафето, от своя страна, беше едно незабравимо преживяване… от онези, които те карат да оцениш още повече доброто кафе извън хотела.

Хотелът предлага едно наистина автентично изживяване – буквално те връща директно в 90-те години на миналия век, без никакви модерни намеси, които да развалят атмосферата. Още отвън те посреща сграда, която гордо устоява на всякакви опити за реновация, а фоайето те обгръща с тежък соц вайб. Ресторантът също не изневерява на концепцията – интериорът е като музейна експозиция на отминали времена. СПА центърът вероятно съществува, но ние така и не успяхме да го открием. След известно лутане из коридорите се почувствахме като в приключенска игра тип „намери изхода“, но без карта и подсказки. И, разбира се, няма как да не се споменат асансьорите – истинско инженерно чудо. При повикване всички тръгват едновременно, сякаш са в синхрон, напълно игнорирайки факта, че се качват ( или слизат) на един и същ етаж. Звукът, който издават, е меко казано стряскащ, а в комбинация с осезаемото тресене преживяването спокойно може да мине за своеобразна тренировка за закаляване на духа… и нервната система. Вратата на стаята носи белезите на богата история – очевидно е била разбивана неведнъж, като около ключалката липсват части. Това определено добавя нотка на адреналин към престоя. Абсолютният акцент обаче е осветлението. Един централен ключ управлява всичко – стая, коридор, вероятно и съседни светове. Ако решиш да угасиш лампата в стаята, автоматично потапяш в мрак и коридора. Така че изборът е прост: или живееш в пълна светлина, или се придвижваш с фенерче като истински изследовател. Бих ли се върнала? Само ако реша да си направя тематично пътуване назад във времето или ако си нося фенерче, кафе от вкъщи и силно чувство за хумор. В противен случай – по-скоро бих потърсил място, което предлага не само носталгия, но и малко повече съвременен комфорт.

Nice and solid food, english breakfast.

Coffee in the restaurant from the coffee machines is a total disaster

Λειψό

Παροχές. Εξυπηρέτηση. Ποιότητα .